Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите-
от състрадание.
Хилядолетия на отчаяние.
Хванати в мрежите на глупави създания.
За какво да ги съжаляваме.
Всекиму според мярата,
всекиму според вярата.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up