6 дек. 2024 г., 17:35

Никулден 

  Поэзия » Другая
55 0 0

Седим си със златната рибка на кея-

чоплиме семки,

уморени да изпълняваме чужди желания,

уморени да чакаме собствено щастие.

Почесвам и люспите- 

от състрадание. 

Хилядолетия на отчаяние. 

Хванати в мрежите на глупави създания. 

За какво да ги съжаляваме. 

Всекиму според мярата, 

всекиму според вярата. 

 

 

 

 

 

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??