В старите приказки, нарисувани с думи,
в мъртви морета, солено-кристални,
в примирие заглушено от вечните бури,
сред призмата на твоите тайни,
аз падам на колене пред лудите мисли,
непълна, сред цялата празна минута,
където разбивах се в пристани чужди,
безмълвно разкрити в света ми безумен...
И с безумната дързост на моята личност,
приковала ме твърдо на тая земя,
въздишка болезнена, за мен непривична,
изтръгна ме от унеса на твойта душа... ...