Нима за любовта е отредено време?
Тя в звездопадна нощ връхлита шеметно
и бурен танц извива с младостта игрива,
и сълзи тайно рони - бисерни,
а после в звънък смях залива се.
Запалва тя в душите силен огън -
изпепеляващ греховете, страстите...
После на везните свои мери строго:
кое сърце обичало е повече,
кое в безсънна нощ e страдало - нещастно.
Но ето, че изчезва най-внезапно
и ние лутаме се (слепци същи) ...