Feb 16, 2008, 12:48 AM

Нишката на Ариадна 

  Poetry » Phylosophy
2451 0 21
Мисли се гонят с пресечни движения,
в тъмното срещат се с отчаяни тътнежи,
с грохот късен, искрено се доближават,
с нишката на Ариадна си прощават.
С огън плъзгат се и прощален шепот,
с горест от раздяла, летят над морето,
залива събуждат, брега и водата
в огледало, размило помежду им чертата.
В утрин, неочаквано безветрена,
вкопчени мисли събуждат се трепетно,
с памет жива, на клади недогоряла
и болка смирена, в сълзи недоживяла. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??