Мисли се гонят с пресечни движения, в тъмното срещат се с отчаяни тътнежи, с грохот късен, искрено се доближават, с нишката на Ариадна си прощават. С огън плъзгат се и прощален шепот, с горест от раздяла, летят над морето, залива събуждат, брега и водата в огледало, размило помежду им чертата. В утрин, неочаквано безветрена, вкопчени мисли събуждат се трепетно, с памет жива, на клади недогоряла и болка смирена, в сълзи недоживяла.
(Нишката на Ариадна - ръководна мисъл, способ за разрешаване на труден въпрос)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
с обич, мила Мариолче. Много хубав стих.