Студено е. Не спира да вали -
листата капят мокри по земята.
Не сме сравними с теб величини -
пожар си ти, а аз - нестихващ вятър.
Но в разликата крие се любов,
която в организъм ни превръща
и чувам ненаситния ти зов,
как искаш ме - аз теб - едно и също.
Едно и също денем ни дели,
а нощем безпричинно ни събира.
Преплетени са двете ни съдби
в една съдба, която не умира. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up