Dec 28, 2014, 1:22 PM

Нищо друго няма... 

  Poetry » Other
636 0 2
Студено е. Не спира да вали -
листата капят мокри по земята.
Не сме сравними с теб величини -
пожар си ти, а аз - нестихващ вятър.
Но в разликата крие се любов,
която в организъм ни превръща
и чувам ненаситния ти зов,
как искаш ме - аз теб - едно и също.
Едно и също денем ни дели,
а нощем безпричинно ни събира.
Преплетени са двете ни съдби
в една съдба, която не умира. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Random works
: ??:??