ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
28.12.2014 г., 13:22 ч.

Нищо друго няма... 

  Поезия » Друга
569 0 2

Студено е. Не спира да вали -
листата капят мокри по земята.
Не сме сравними с теб величини -
пожар си ти, а аз - нестихващ вятър.

 

Но в разликата крие се любов,
която в организъм ни превръща
и чувам ненаситния ти зов,
как искаш ме - аз теб - едно и също.

 

Едно и също денем ни дели,
а нощем безпричинно ни събира.
Преплетени са двете ни съдби
в една съдба, която не умира.

 

Изгаряш ме с премрежени очи,
а аз гася разпаления огън.
Обичам те - обичаш ме и ти,
проклинаме и дявола, и Бога,

 

и молим се да дойде този ден,
във който ще останем само двама.
Ти цялата стопена си във мен,
и друго нищо - нищо друго няма...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??