Mar 2, 2014, 7:01 PM

Нищо не е 

  Poetry
503 0 1
Не свивай ти гнездо в короната
на моето безчестие.
Защото то ще те принуди да останеш.
Отмаряща нехайно ужким,
след своето дълго пътешествие,
ще се събудиш цялата покрита с рани.
Не си ли виждала какво е да окапят
изгнилите листа от мъртви вече клони.
И как напролет преспите се стапят,
за да блестят сълзи в очите на милиони.
От моята природа имаш нужда –
дори когато тя те отвращава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??