Не свивай ти гнездо в короната
на моето безчестие.
Защото то ще те принуди да останеш.
Отмаряща нехайно ужким,
след своето дълго пътешествие,
ще се събудиш цялата покрита с рани.
Не си ли виждала какво е да окапят
изгнилите листа от мъртви вече клони.
И как напролет преспите се стапят,
за да блестят сълзи в очите на милиони.
От моята природа имаш нужда –
дори когато тя те отвращава. ...