НИЩО ПО-ХУБАВО
На търговската площ на пазара
две клетки за котки лежаха.
В едната едра, наежена, бяла,
а в другата – сива, ръмжаща.
Не харесваха ареста си строг.
Искаха си отново свободата.
Правеха скок, подир скок,
но клетките затворени бяха.
Бялата легна, жално се молеше:
„Отвори ми вратите, момче!
Чакат ме малките ми котета. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up