НИЩО ПО-ХУБАВО

На търговската площ на пазара
две клетки за котки лежаха.
В едната едра, наежена, бяла,
а в другата – сива, ръмжаща.

Не харесваха ареста си строг.
Искаха си отново свободата.
Правеха скок, подир скок,
но клетките затворени бяха.

Бялата легна, жално се молеше:
„Отвори ми вратите, момче!
Чакат ме малките ми котета.
Кой мляко майчино ще им даде?“

Сивата под носа си мърмореше:
„Под бряста ме чака моя любим.
Тъй влюбено той ми говореше.
Защо ме с него, човече, ти раздели?“

„Я млъкнете!“ - кресна им момчето.
-“На мен пък ми трябват пари.
Добре ще бъдете там, където
от мен ще ви купят тези сестри.“

Обърна им гръб, да спори за цената.
Улично куче край тях се завъртя.
Примря му от състрадание душата
и скришом отвори врата след врата.

Докато търговците се осъзнаят,
котките през пазара полетяха.
Спряха се в улицата замаяни.
Да благодарят, забравили бяха...

„Вървете, вървете, приятели -
ти при любимия, а ти при децата!
Аз щастлив на улицата оставам.
Няма нищо по-хубаво от свободата.“

19 07 2016