От шепа неразгърнати моменти
те изпивам бавно, отначало.
Че грехът ми е голям, не крия.
Че омразата ми ме побърква денем,
че нощите сама съм и без закрила,
нито твоя, нито ничия оставам.
От прибраните мечти в
кърпичката златна прокълнат си.
Че когато теб те няма,
в мен сърцето вика и се разпокъсва,
че когато пак те иска, не се даваш...
нито твоя, нито ничия оставам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up