От шепа неразгърнати моменти те изпивам бавно, отначало. Че грехът ми е голям, не крия. Че омразата ми ме побърква денем, че нощите сама съм и без закрила, нито твоя, нито ничия оставам.
От прибраните мечти в кърпичката златна прокълнат си. Че когато теб те няма, в мен сърцето вика и се разпокъсва, че когато пак те иска, не се даваш... нито твоя, нито ничия оставам.
И когато пак си те поискам, не думи, а бръшлян ми щипе на устата, че не мога да те имам тук, отново. Че когато те помилвах, сипех своята нежност чиста, а сега... Сега... Нито твоя, нито ничия оставам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!