Нивата

Feb 7, 2013, 6:30 AM 2013-02-08T07:36:45+02:00

Poetry » Other

514 0 5

Обрасла в бурени и тръни,
ненужна, нивата лежи.
Към село спомен пак ме върне
и над поляните кръжи.
Тя беше житницата златна,
ветрец я дипли на вълни.
С любов от дядо ми засята,
дал Господ, всеки път кълни.
От ранна пролет, та до лято,
от цвят зелен – до кехлибар,
тя зрееше под южен вятър
да пълни празния хамбар. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нивата

Want to read more?

Random works