Нивата

7.02.2013 г., 6:30 ч. 2013-02-08T07:36:45+02:00

Поезия » Друга

515 0 5

Обрасла в бурени и тръни,
ненужна, нивата лежи.
Към село спомен пак ме върне
и над поляните кръжи.
Тя беше житницата златна,
ветрец я дипли на вълни.
С любов от дядо ми засята,
дал Господ, всеки път кълни.
От ранна пролет, та до лято,
от цвят зелен – до кехлибар,
тя зрееше под южен вятър
да пълни празния хамбар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нивата

Искате да прочетете повече?

Предложения