Jul 26, 2018, 12:04 AM

Но без сторен грях 

  Poetry
296 0 0
Защо да те лъжа, сакато хвърчило?
Свободно не можеш само да летиш.
Вятърът вече, се прави с ветрило,
а измислен живот е подобно фетиш.
Онези години сега ги отричат,
били са безцелни, били са лъжа...
Някога с теб, подир вятъра тичахме
и търсехме смисъл във всичко това.
Навярно на халос е минал живота ни,
щом нашата вяра, оплюта е днес .
Сега се ветреят, сал безработните.
Богати размахват ветрило с финес... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??