Тъй както цвят на розов храст
от път възпира всеки млад.
И аз в уханната си власт
обгърнах го в омаен ад.
Чувствата ми разискрени
друг никой не успя да спре.
Да сме двама притаени,
щом длани в моите опре.
Но как се кая в този час
сред коси от нежна свила.
Че в грешник го превърнах аз
силите му жадно пила. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up