1.05.2014 г., 20:11 ч.

Но как се кая в този час 

  Поезия » Любовна
739 0 7

 

 

Тъй както цвят на розов храст

от път възпира всеки млад.

И аз в уханната си власт

обгърнах го в омаен ад.

 

Чувствата ми разискрени

друг никой не успя да спре.

Да сме двама притаени,

щом длани в моите опре.

 

Но как се кая в този час

сред коси от нежна свила.

Че в грешник го превърнах аз

силите му жадно пила.

 

И стене път неизвървян,

в лилаво нощта разцъфна.

А тук-там грях е разпилян,

любовта за край ми махна.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??