Залезът рисува сенки
по стените на дома ти.
Риторична, тишината,
ти напомня пак за мене.
Пада вечер. Като камък
спуска тежкото си тяло.
А в постелята ти тясна
празно е, щом пак ме няма.
Самотата се разлива
в изтъните ти вени
и без мене, и без мене,
е повехнало и сиво. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up