JujuBuju (Миглена Миткова)
563 3983
1.05.2023 г., 2:37 ч.

Но ме няма, но ме няма... 

  Поезия
437 5 7

Залезът рисува сенки

по стените на дома ти.

Риторична, тишината,

ти напомня пак за мене.

 

Пада вечер. Като камък

спуска тежкото си тяло.

А в постелята ти тясна

празно е, щом пак ме няма.

 

Самотата се разлива

в изтъните ти вени

и без мене, и без мене,

е повехнало и сиво.

 

Разпокъсан е устоят

на това, което беше.

Бях отритната и грешна,

ала бях докрая твоя.

 

Но ме няма, но ме няма...

Само споменът те дращи -

минало и настояще -

разтрошена диаграма.

 

И понеже ме отпрати,

в плен на кухите стремежи,

няма днес за нас надежда.

Тръгнах вече.

 

                 Съвестта ти.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??