Mar 23, 2010, 6:51 PM

Но ти си знаел... 

  Poetry » Love
807 0 0
Мечтая и ридая, пиша стих,
но отиде си и този тих, прекрасен ден -
без помен, както твоите цветя и брилянти...
Дадох ти единственото, което имах.
Ненужни бяха твоите цветя и брилянти...
Казваше, че ме обичаш безрезервно.
Но пак купуваше моята любов,
сякаш бягаше от нещо, а ти си знаел...
И затова даряваше ме с многобройните
скъпи цветя и брилянти...
Но, зная аз, гората е изпъстрена с цветя,
а твоята безплътна красота... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??