Мечтая и ридая, пиша стих,
но отиде си и този тих, прекрасен ден -
без помен, както твоите цветя и брилянти...
Дадох ти единственото, което имах.
Ненужни бяха твоите цветя и брилянти...
Казваше, че ме обичаш безрезервно.
Но пак купуваше моята любов,
сякаш бягаше от нещо, а ти си знаел...
И затова даряваше ме с многобройните
скъпи цветя и брилянти...
Но, зная аз, гората е изпъстрена с цветя,
а твоята безплътна красота... ...