Стоя пред чашата със вино.
Навън вали... И е заразно!
Самотно е... Проклета зима!
А чашата до мен е празна...
И май ще взема телефона...
( Щом хванеш го и си... дотука!
О, Господи! Сълзи ли рониш?!
Напи се май!) Какво ми пука!
Това е вече трета чаша!
И става трудно да се диша
от липса... Почвам да се плаша!
Да звънна ли? Дали да пиша? ...