17 февр. 2018 г., 02:10

Но виното искри в очите 

  Поэзия » Любовная
3210 19 19
Стоя пред чашата със вино.
Навън вали... И е заразно!
Самотно е... Проклета зима!
А чашата до мен е празна...
И май ще взема телефона...
( Щом хванеш го и си... дотука!
О, Господи! Сълзи ли рониш?!
Напи се май!) Какво ми пука!
Това е вече трета чаша!
И става трудно да се диша
от липса... Почвам да се плаша!
Да звънна ли? Дали да пиша? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Челебиева Все права защищены

Предложения
: ??:??