Заспивам, щом отворя очи.
И те гоня, когато не мърдам.
Със сто децибела ние тъжно мълчим
и тъгата ни прави щастливи.
Лампа от непрогледно сляп мрак
осветява моята стая.
Той казва, че иска лятото пак.
Тя казва, че ноември ù стига.
Топлината сви си гнездо
под стряхата на моята зима.
И със последните жълти листа
тя направи си чудна градина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up