sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
9.11.2010 г., 20:36 ч.

Ноември 

  Поезия » Друга
731 0 3

Заспивам, щом отворя очи.

И те гоня, когато не мърдам.

Със сто децибела ние тъжно мълчим

и тъгата ни прави щастливи.

 

Лампа от непрогледно сляп мрак

осветява моята стая.

Той казва, че иска лятото пак.

Тя казва, че ноември ù стига.

 

Топлината сви си гнездо

под стряхата на моята зима.

И със последните жълти листа

тя направи си чудна градина.

 

А аз край теб онемях

и ти пиша думите ми сиви.

Ако можеш да четеш, би разбрал

и онова, което казвам със думи.

 

Казват, че утринта е тиха,

а аз сутрин най искам да крещя.

Той казва, че смъртта не е страшна.

Тя казва, че вече знае това.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • може би трябва да редактираш, доста често стихове се раждат импулсивно, но всъщност представляват нещо като затишие пред буря- писане преди самото писане.. вярно, в известна степен това убива непосредствеността на писането, но пък е добър начин да редактираш и да извлечеш най-доброто от идеите си.
  • зная,зная.. идеите идват, но не мога да ги осъществя.. и се предавам много бързо, оставяйки всичко недовършено.. "идеята" в този стих са първите два куплета, а останалите са просто несполучливия, неискан, различен завършек..
  • вторият куплет ми хареса.. има идея, но може би й трябва малко повече мелодичност в този стих
Предложения
: ??:??