Nov 2, 2018, 7:00 AM

Ноември 

  Poetry
5.0 / 1
486 1 2

Като крадец промъкна се със леки стъпки,

скри слънчевия камък в левия си джоб,

кехлибара от лозите в дълбоки бъчви

потъна тихо с жален и сподавен стон.

Напълни широките ръкави със пари,

навъсен, оголи тъжните дървета

и самотен легна пред камината да спи,

богат, но беден за обич и утеха.

© Вяра Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Why am I a stone Yet to be inscribed Thrown with other stones Victims of their pride...
  • And all the wars those eyes of yours have started, and all the gore blown open in the hearts ......
  • I dreamt about a dream I wish for it to be real But the life is never fair It put me on a broken cha...

More works »