2 nov 2018, 7:00

Ноември 

  Poesía
480 1 2

Като крадец промъкна се със леки стъпки,

скри слънчевия камък в левия си джоб,

кехлибара от лозите в дълбоки бъчви

потъна тихо с жален и сподавен стон.

Напълни широките ръкави със пари,

навъсен, оголи тъжните дървета

и самотен легна пред камината да спи,

богат, но беден за обич и утеха.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??