Nov 5, 2015, 5:46 PM

Ноемврийско 

  Poetry » Love
419 0 0

Дъждът мърмори нещо в полусън

и насълзени свиват се стъклата.

Отново някой сам се скита вън,

изгубил и любима и приятел.

 

Следобедът протяга се с нега.

Предъвква старите житейски драми.

Отново някой, потопен в тъга,

си тръгва вместо нейде да остане.

 

И само светофарът е щастлив,

че важен е и нещо управлява.

Със поглед ненадейно закачлив 

на нашата любов зелено дава.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??