Ноемврийско

5.11.2015 г., 17:46 ч.

Поезия » Любовна

420 0 0

Дъждът мърмори нещо в полусън

и насълзени свиват се стъклата.

Отново някой сам се скита вън,

изгубил и любима и приятел.

Следобедът протяга се с нега.

Предъвква старите житейски драми.

Отново някой, потопен в тъга,

си тръгва вместо нейде да остане.

И само светофарът е щастлив,

че важен е и нещо управлява.

Със поглед ненадейно закачлив

на нашата любов зелено дава.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.