Ножът е забит в сърцето,
кръвта изпива със стоманен, див копнеж.
Гори от болка то във алени парчета
и плаче, сякаш капки стичат се по свещ.
Предателство и обвинение, присъда!
Невинността не е достатъчна да те спаси...
Огромна мъка, гибелна обида,
но кръстът тебе чака - замълчи!
И без това и никой не те чува -
Не се хаби, виновен си, признай!
А истината? Тя пък колко струва?
Щом не й вярват... е изгубен Рай... ...