mislitel (Георги Каменов)
1171 11261
8 feb 2021, 11:59  

Нож, забит в сърцето 

  Poesía » Civil
339 1 11

Ножът е забит в сърцето,

кръвта изпива със стоманен, див копнеж.

Гори от болка то във алени парчета

и плаче, сякаш капки стичат се по свещ.

 

Предателство и обвинение, присъда!

Невинността не е достатъчна да те спаси...

Огромна мъка, гибелна обида,

но кръстът тебе чака - замълчи!

 

И без това и никой не те чува -

Не се хаби, виновен си, признай!

А истината? Тя пък колко струва?

Щом не й вярват... е изгубен Рай...

 

Сега си в ада - примири се с ножа!

И без това забит е за пореден път...

Как не свикна със това и всичко лошо?

Осъден си, невинен, даже и без съд...

 

Плачи! Сълзите ти са безполезни капки

изпити от пустинята-живот,

а думите ти са комично жалки

в театър срутен, даже и без вход...

     *****

Като камбанен звън ечи във мене този глас,

над мене сякаш някой се надсмива,

а аз усещам в себе си стоманената част,

която сякаш... бавно ме убива...

 

03.05.2018.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Роси, Валентине, сърдечни благодарности за тези ваши силни коментари!
  • Силно,с гняв и разочарование,горчивина и безсилие!Всичко предадено много точно и образно!Желая ти сила на духа ,за прескачаш по-лесно траповете на живота!
  • Благодаря и на теб, Йоана.
  • Невинността не е достатъчна да те спаси...
    ...Плачи! Сълзите ти са безполезни капки
    изпити от пустинята-живот...

    Целият текст е много въздействащ, но особено много въздействащи са тези редове, и са валидни, за жалост, за много ситуации...
  • Така е, Геновева.
    Благодаря за съпричастноста.
  • Георги, всеки е бил в такава ситуация, едни се примиряват, други не, но наистина чувството, че си предаден и безсилен е унищожаващо. Поздрав и от мен!
  • Да, Ничка, точно безсилен се чувствах, когато го писах.
    Бях обвинен в нещо, което изобщо не съм извършил, а човекът, който с една дума, две, можеше да потвърди всичко, просто нищо не каза...
    Когато човек е в такава ситуация - да е абсолютно невинен, а да го изкарат обратното, просто... не мога да пресъздам с думи чувството. Дано в стихото съм успял поне частично да го направя...
    Благодаря ти за включването.
  • Много тъжна обвивка и безсилие!
    Поздрави, Гош!
  • Гюрхан, адаш, благодаря ви за коментарите.
  • Палец!
    Не за ножа, за автора.
  • Евала!
Propuestas
: ??:??