НОКТЮРНО

Като зърна от броеница

на някой старец белобрад,

ден деня заменя - ей седмица

отлиства се и месец пак.

Така изнизаха се дните,

нанизани на наниз вехт.

Така и младост - погледнете -

остана само спомен, ех!

Така и зрелите години,

във жар превърнаха се те.

И старци вече, погледни ни,

очакваме ний веч стоте.

Но колко мъчно се достигат

и колко трудно е сега!

Добре, че двама дружни биват,

че страшна е таз самота.

Стареем бавно, но не щеме

да си признаем, при това,

че минало е наш'то време,

че наш'та есен е дошла.