НОКТЮРНО
Като зърна от броеница
на някой старец белобрад,
ден деня заменя - ей седмица
отлиства се и месец пак.
Така изнизаха се дните,
нанизани на наниз вехт.
Така и младост - погледнете -
остана само спомен, ех!
Така и зрелите години,
във жар превърнаха се те.
И старци вече, погледни ни,
очакваме ний веч стоте.
Но колко мъчно се достигат
и колко трудно е сега!
Добре, че двама дружни биват,
че страшна е таз самота.
Стареем бавно, но не щеме
да си признаем, при това,
че минало е наш'то време,
че наш'та есен е дошла.
© Анка Келешева Все права защищены