Затворени клепачи зад кичур от кестаняви коси
От просъниците ти клепачи зениците движат, като прозрачни вълни
Как обичам цветът им сега невидим в дълбоките тъмно сини води ти без мен там до дъно удавят ме
Бързо дихание от някой сюжет на бряг самотен в сънят ти
И мъчи ме какъв ли е
Въздъхваш дълбоко успокоено минало е вятър на вълнението бурно корабокрушение в бурята там
Не спя, гледам теб и не знам къде си в сънят ти
Дишаш с дихание от вкус на черница
Юни узряла, над люлката и лястовици играят
Преместваш глава на възглавница в друга сънна фаза
Не изпуска ме котва от очи в теб, какво ще с теб случва се
В твое дихание дълбоко, пристанище следващото ти подсъзнание ...