Коне пасат по ливадите
на древната наша земя.
Вечер се връщат номадите
да търсят онази звезда,
която забравена сякаш
зад облаци черни, дъждовни,
векове самотно ни чака...
Аз се чувствам виновен...
Номад по душа и минало,
вкоренил се цял в земята.
Сърцето ми е вече истинало...
Кой да ми стопли душата? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up