Коне пасат по ливадите
на древната наша земя.
Вечер се връщат номадите
да търсят онази звезда,
която забравена сякаш
зад облаци черни, дъждовни,
векове самотно ни чака...
Аз се чувствам виновен...
Номад по душа и минало,
вкоренил се цял в земята.
Сърцето ми е вече истинало...
Кой да ми стопли душата? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse