Все още чаках носещия вяра
на онази стара и овехтяла гара,
минаха часове, а може би години,
пораснах, побелях под старите смокини!
Стоях със крехката надежда,
че накрая лъжата до истина отвежда,
че като в приказка краят е щастлив,
но май светът не е тъй красив!
Чаках от дете и май няма да си тръгна,
надеждата от сърцето на можах да изстръгна!
Усещах смъртта, галеща моето рамо,
няколко часа ми оставаха само! ...