19.07.2008 г., 11:41 ч.

Носещият вяра! 

  Поезия
5.0 / 2
742 0 0
Все още чаках носещия вяра
на онази стара и овехтяла гара,
минаха часове, а може би години,
пораснах, побелях под старите смокини!
Стоях със крехката надежда,
че накрая лъжата до истина отвежда,
че като в приказка краят е щастлив,
но май светът не е тъй красив!
Чаках от дете и май няма да си тръгна,
надеждата от сърцето на можах да изстръгна!
Усещах смъртта, галеща моето рамо,
няколко часа ми оставаха само! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Предложения
  • Не съм добре дошла в съня ти, но трудничко ще ме изгониш. Все някак ще минават дните, но в нощите си...
  • Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...
  • Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...

Още произведения »