Нощта настъпва бавно в черно покривало,

и в мрак и сънища света залива.

Към хоризонта слънцето пълзи,

зад него то потъва мълчаливо.

Настъпва мрак, покой се спуска над земята,

заспива изморен от тежък ден света.

Покрива градове, села, гори, поляни

и носи с марака своята тъмнина,

обвива ни спокойствие и чудна тишина.

И само вятъра шуми будува,

с дърветата, скалите тихо разговаря.

И на магичекси крила дори и без да питат,

щом тъмно стане чудни сънища долитат.

И мигом връщаме се в царството далечно,

там при мечтите детски тъй чудесни.

Сънуваме принцеси, принцове и Пепеляшка,

и гали ни нощта във сънищата с цветни ласки.

А пълната луна огрява мрака мълчаливо,

рояк звезди поглеждат от небето срамежливо.

И мигом в лунна светлина и духовете оживяват,

и самодиви край реката тихичко припяват.

Нощта върви, напредва, никого не чака,

а сови хищни дебнат жертвите си в мрака.

Освободени те от тежките окови на деня,

тържествено пируват в своята свобода

И времето си нощно влюбени не губят,

в прегръдка страстна бурно те се любят.

Телата им в едно се сливат, разтопяват,

и в сенките начало на живота дават.

Върви тя бавно, рязмята черната си роба,

изтича времето й, пуска ни от своята утроба.

Луната скрива се, небето избледнява,

и в своят изгрев слънцето ни поздравява.

Денят новороден настъпва,

разбужда ни от сладка нощна дрямка.

И дневната раелност сякаш в миг ни стъпква,

а в кръговрат жесток животът пак се завъртява.