Нощта настъпва бавно в черно покривало,
и в мрак и сънища света залива.
Към хоризонта слънцето пълзи,
зад него то потъва мълчаливо.
Настъпва мрак, покой се спуска над земята,
заспива изморен от тежък ден света.
Покрива градове, села, гори, поляни
и носи с марака своята тъмнина,
обвива ни спокойствие и чудна тишина.
И само вятъра шуми будува,
с дърветата, скалите тихо разговаря.
И на магичекси крила дори и без да питат, ...