На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла,
път надежден във мрака начертава.
Ти с тежест във сърцето поглеждаш
и самота вечерна душата завладява.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up