2 jun 2022, 9:54

Нощ 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
417 0 0
На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла,
път надежден във мрака начертава.
Ти с тежест във сърцето поглеждаш
и самота вечерна душата завладява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??