Apr 13, 2024, 4:32 PM

Нощ 

  Poetry » Love
434 1 6

Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане,
дремеща Етна в кръвта.

По вълните си страстни те нося -
малка лодка в безкрая,
и те губя,
и намирам отново
с прибоя при фара угаснал...

Чувам твоето дишане,
мълвящите устни,
безметежни след буря.
- Спи... не ставай, любима,
с тези прекрасни коси...
В небесната сянка още ни има!


© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??