Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане,
дремеща Етна в кръвта.
По вълните си страстни те нося -
малка лодка в безкрая,
и те губя,
и намирам отново
с прибоя при фара угаснал...
Чувам твоето дишане,
мълвящите устни,
безметежни след буря.
- Спи... не ставай, любима,
с тези прекрасни коси...
В небесната сянка още ни има!
© Иван Димитров All rights reserved.