13 abr 2024, 16:32

Нощ 

  Poesía » De amor
433 1 6

Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане,
дремеща Етна в кръвта.

По вълните си страстни те нося -
малка лодка в безкрая,
и те губя,
и намирам отново
с прибоя при фара угаснал...

Чувам твоето дишане,
мълвящите устни,
безметежни след буря.
- Спи... не ставай, любима,
с тези прекрасни коси...
В небесната сянка още ни има!


© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??