Dec 7, 2004, 11:07 AM
Нощ
Смрачава се. Градът притихва
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.
Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.
Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.
Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.
Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.
Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.
Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.
© Ана Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота...
... много точно казано... Винаги съм мислила, че вечерта е най-самотния етап от деня, дори и да имаш човек до себе си. Наистина тогава спомените те връхлитат и не рядко - те изпеляват...