7.12.2004 г., 11:07 ч.
Нощ
Смрачава се. Градът притихва
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.
Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.
Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.
Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.
и само чайките крещят,
крещят нощта че идва
и търсят място да заспят.
Смрачава се. Духът отлита
да търси своята любов,
а до него чашата изпита
очаква да налеят със вино.
Смрачава се. Нощта пристига
и мами с призрачни слова,
че в нощ такава само има
страст, кипваща кръвта.
Смрачава се. Градът утихва.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота.
© Ана Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Отново пада вечерта.
Часът на спомените идва.
Часът на нашта самота...
... много точно казано... Винаги съм мислила, че вечерта е най-самотния етап от деня, дори и да имаш човек до себе си. Наистина тогава спомените те връхлитат и не рядко - те изпеляват...