Лъв (Георги)
19 11
Jun 24, 2008, 8:06 AM

Нощ 

  Poetry » Landscape
804 0 6

Черна, мрачна нощ обви земята,

облак зорко тъмнината пази.

Вятър шепне нещо на листата,

тишината мълком лази.

 

Сама, една луна зловеща

протяга жълтата ръка,

иска да разкрие нещо,

сочи с мътна светлина.

 

Ниско долу,  над земята,

в лепкавата лунна светлина,

обикаляше мъглата,

задушаваше света.

 

Тишината тръгна след мъглата,

вятърът се умълча.

Облак бавно скри луната,

тъмнината завладя нощта.

 

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??