24 jun 2008, 8:06

Нощ 

  Poesía » Del paisaje
805 0 6

Черна, мрачна нощ обви земята,

облак зорко тъмнината пази.

Вятър шепне нещо на листата,

тишината мълком лази.

 

Сама, една луна зловеща

протяга жълтата ръка,

иска да разкрие нещо,

сочи с мътна светлина.

 

Ниско долу,  над земята,

в лепкавата лунна светлина,

обикаляше мъглата,

задушаваше света.

 

Тишината тръгна след мъглата,

вятърът се умълча.

Облак бавно скри луната,

тъмнината завладя нощта.

 

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??